...за "Talking to My Daughter About the Economy"

книгикултура

<source srcset=/images/talking-to-my-daughter-about-the-economy.webp type='image/webp'> "Talking to my daughter about the economy bookcover"

Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.

Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.

Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра

Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.

Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.

Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.