...за автентичния маратон на Атина

бягане

Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:

Организация

Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.

Подготовка

Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.

Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.

В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.

Трасето

"Athens Authentic Track"

Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)

Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.

"Athens Marathon Run Performance"

в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)

Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.

Какво друго остава

Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>

Comments