sitedebug
Jekyll::Drops::SiteDrop
{
  "data": {
  },
  "time": "2020-09-01 19:29:15 +0300",
  "tags": {
  },
  "pages": [
    "EU3-v3v3P3kMwAKJteMGuAFBS5jRdFlClANtq-K-IY0.pwhjzbPr_hfc5FBGnzS93Uhf6PcscX04AEp99jdty3I\n",
    "\n\n\n  <![CDATA[{{ site.title }}]]>\n  \n  \n  {{ site.time | date_to_xmlschema }}\n  {{ site.url }}/\n  \n    \n    {% if site.email %}{% endif %}\n  \n  Octopress\n\n  {% for post in site.posts limit: 20 %}\n  \n    <![CDATA[{{ post.title | cdata_escape }}]]>\n    \n    {{ post.date | date_to_xmlschema }}\n    {{ site.url }}{{ post.id }}\n    \n  \n  {% endfor %}\n\n",
    "
\n{% for cat in site.categories %}\n {% capture cat_name %}{{ cat | first }}{% endcapture %}\n

{{ cat_name | category_link }}

\n {% for post in site.categories[cat_name] %}\n
\n

{{post.title}}

\n
\n добавено на {{ post.date | date_to_string }} \n
\n
\n {% endfor %}\n{% endfor %}\n
\n", "
\n{% for post in site.posts %}\n\t{% include archive_post.html %}\n{% endfor %}\n \n
", "
\n{% for post in site.posts %}\n{% capture this_year %}{{ post.date | date: \"%Y\" }}{% endcapture %}\n{% unless year == this_year %}\n {% assign year = this_year %}\n

{{ year }}

\n{% endunless %}\n
\n {% include archive_post.html %}\n
\n{% endfor %}\n
\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "Да пишеш за себе си, какво те определя като човек, е твърде трудна мисия, в която нямам желание да се впускам. \n\nВсе пак, мога да Ви кажа какво другите мислят за мен, накратко:\n\n* работохолик, понякога перфекционист (в лошия смисъл)\n\n* проблем с подчинението и чуждия авторитет\n\n* труден характер и, понякога, голям негативист\n\n\nМожете да ме намерите в [LinkedIn](https://www.linkedin.com/profile/view?id=3580975) и [Twitter](https://mobile.twitter.com/d1sh4).\n\nЗа край, обичам нови запознанства и нови предизвикателства, да пътувам и [да тичам](/categories/biaghanie/). \n\nПоща приемам на [dimiter.shalvardjiev@code-runners.com](mailto: dimiter.shalvardjiev@code-runners.com).", "Напоследък се случва все по-често да [гостувам](https://www.betahaus.bg/user/dimitershalfardzhiev/) в блога на [Бетахаус](https://www.betahaus.bg/), реших да споделя и тук оригиналът на статиите, както ги предавам за редакция.\n\nПовечето са на предприемаческа тематика, надявам се да бъдат все така интересни:\n\n\n\n", "", "User-agent: *\nDisallow: \n\nSitemap: {{ site.url }}/sitemap.xml \n", "
\n\n\n\n \n

2019

\n\n\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2016

\n\n\n\n\n\n \n

2015

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2016

\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2019

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2019

\n\n\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2017

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2018

\n\n\n\n
\n", "
\n\n\n\n \n

2019

\n\n\n\n
\n", "\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "
\n {% assign index = true %}\n {% for post in paginator.posts %}\n {% assign content = post.content %}\n
\n {% include article.html %}\n
\n {% endfor %}\n
\n {% if paginator.next_page %}\n ← По-стари\n {% endif %}\n Архив \n {% if paginator.previous_page %}\n По-нови →\n {% endif %}\n
\n
\n\n", "\n{% if page.xsl %}\n{% endif %}\n{% assign collections = site.collections | where_exp:'collection','collection.output != false' %}{% for collection in collections %}{% assign docs = collection.docs | where_exp:'doc','doc.sitemap != false' %}{% for doc in docs %}\n{{ doc.url | replace:'/index.html','/' | absolute_url | xml_escape }}\n{% if doc.last_modified_at or doc.date %}{{ doc.last_modified_at | default: doc.date | date_to_xmlschema }}\n{% endif %}\n{% endfor %}{% endfor %}{% assign pages = site.html_pages | where_exp:'doc','doc.sitemap != false' | where_exp:'doc','doc.url != \"/404.html\"' %}{% for page in pages %}\n{{ page.url | replace:'/index.html','/' | absolute_url | xml_escape }}\n{% if page.last_modified_at %}{{ page.last_modified_at | date_to_xmlschema }}\n{% endif %}\n{% endfor %}{% assign static_files = page.static_files | where_exp:'page','page.name != \"404.html\"' %}{% for file in static_files %}\n{{ file.path | absolute_url | xml_escape }}\n{{ file.modified_time | date_to_xmlschema }}\n\n{% endfor %}\n" ], "posts": [ "В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км.", "

След серия неубедителни резултати, тези дни треньорът на ПСЖ Томас Тухел заяви:

\n\n

“В съблекалнята имаме много хора, които обичат да печелят; нямаме достатъчно, които мразят да губят.”

\n\n

Заслужава си размисълът.

\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...как фрийленсърите променят световната икономика - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как фрийленсърите променят световната икономика | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...как фрийленсърите променят световната икономика

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n икономика, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.

\n\n

Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:\n* 66% от фрийленсърите са millenials\n* 64% от бизнесите във Великобритания ползват фрийленсъри\n* броят фрийленсъри се е увеличил с 46% за десетилетие в Европа

\n\n

Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.

\n\n

Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?

\n\n

Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:\n* възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”\n* по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно\n* ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.

\n\n

Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.

\n\n

Тук е мястото да отбележим, че Питър Тийл, един от най-изявените капиталисти на XXI. век, вече е направил своята прогноза и залагания за растеж на т.нар. freelance economy.

\n\n

Завръщане на дясното мислене

\n\n

Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за поверителността по дизайн - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за поверителността по дизайн | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за поверителността по дизайн

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n infosec\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.

\n\n

Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!

\n\n

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"21 Lessons for the 21st Century\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""21\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.

\n\n

Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.

\n\n

Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.

\n\n

Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.

\n\n

Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""Talking\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.

\n\n

Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.

\n\n

Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.

\n\n

Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.

\n\n

Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.

\n\n

В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за Дубай - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Дубай | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за Дубай

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n пътуване\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.

\n\n

Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.

\n\n

Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.

\n\n

Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.

\n\n

Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:

\n\n

\n \n \""EMAAR\n

\n\n

Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:

\n\n

\n \n \""Dubai\n

\n\n

Мислите си, че всичко е пустиня? Ето ви огромен басейн:

\n\n

\n \n \""EMAAR\n

\n\n

Пълен е с най-топлата, химически манипулирана вода, която можете да си представите.

\n\n

Точно както генно модифицираната, изкуствено създадена перла в средата на нищото - географски и цивилизационно.

\n\n

A в средата на това нищо - една огромна рамка, а в нея - НАЙ-ВИСОКАТА сграда на света.

\n\n

Кичозно, не?

\n\n

\n \n \""EMAAR\n

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...бягането през 2018 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…бягането през 2018 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...бягането през 2018

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.

\n\n

Тренировките

\n\n

За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.

\n\n

Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.

\n\n

Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.

\n\n

Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.

\n\n

Резултатите

\n\n

Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:

\n\n\n\n\n

Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.

\n\n

Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за регистъра, хаоса и безпътицата

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

УВОЛНЕНИЯ КОГА?

\n\n

Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.

\n\n

Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.

\n\n

Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.

\n\n

Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.

\n\n

ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност

\n\n

Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.

\n\n

Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -

\n\n

така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.

\n\n

ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за еврозоната и нейната \"чакалня\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Тази седмица покрай поредната серия срещи-част от европредседателството на България станахме свидетели на силен оптимизъм и обещания, че страната ни ще влезе в “чакалнята на еврозоната” в рамките на следващата година.

\n\n

Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.

\n\n

Любов по време на холера

\n\n

Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.

\n\n

България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.

\n\n

Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.

\n\n

Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.

\n\n

Между думите - делата

\n\n

Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.

\n\n

Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.

\n\n

Quo Vadis?

\n\n\n\n\n

Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?

\n\n

Вместо край, друг пример

\n\n

През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…

\n\n

Кратък преговор:

\n\n\n\n\n

Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.

\n\n

Една година напред във времето, оказва се, г-н Пенчев вече е на друо мнение и ще усвоява 975 000 лева от европрограми.

\n\n

Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Perfetti Sconosciuti\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Perfetti Sconosciuti” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Perfetti Sconosciuti\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n филми\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""Perfetti\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Италианското кино е синонимно в съзнанието ми с ненатрапчива поучителност, с лежерно-сериозния си прочит на тежки житейски ситуации. От друга страна, европейското кино се отличава и с онези сцени, в които плачът идва по-естествено от смеха. Но с редки хепиендинги, защото седмото изкуство може да влияе истински само ако е реалистично.

\n\n

Затова пък “Идеалните непознати”, (“Perfetti Sconosciuti”, 2016) постига по запомнящ се начин и двете - да бъде въздействащ, но и не прекалено суров към зрителите; предлага своите поуки - без да ги натрапва; изгражда симпатиите на зрителите към различните персонажи, но ги държи достатъчно неутрални с оглед обратите, които се случват пред очите им.

\n\n

Чрез фрагментална, изящна режисура и много малко думи седмината приятели, срещнали се на вечеря, бързо стават близки и на публиката. От елегентността на жестовете и детайлното богатство на сцените научаваме доста повече за героите, отколкото може да се изкаже с думи.

\n\n

Да, най-ценното на лентата може би е неизказаното, интерпретираното.

\n\n

Резултатът? Банална история, която може да сме гледали десетки пъти в нейни холивудски интерпретации, този път дава задълбочен прочит на съвременното микро- и макрообщество, с неговите терзания и вълнения, с неговите малки и големи нечестноти.

\n\n

Да се сервира рано вечер, с бутилка биодинамично вино.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за дигиталния аутизъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за дигиталния аутизъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за дигиталния аутизъм

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n дигитални, общество,\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).

\n\n

\n\n \n \""Sherif\n \n

\n\n\n

И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.

\n\n

А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.

\n\n

От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.

\n\n

Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?

\n\n
    \n
  • ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
  • \n
  • ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
  • \n
  • монохромен дисплей за мобилното устройство
  • \n
  • ограничаване на броя вторични апликации (за мен са FB Messenger, Instagram, WhatsApp)
  • \n
\n\n\n

А вие как се справяте с последиците от дигиталната революция? Пишете смело в Twitter.

\n\n\n\n\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""Talking\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.

\n\n

Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.

\n\n

Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра

\n\n\n\n\n

Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.

\n\n

Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.

\n\n

Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за автентичния маратон на Атина - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за автентичния маратон на Атина | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за автентичния маратон на Атина

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:

\n\n

Организация

\n\n

Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.

\n\n

Подготовка

\n\n

Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.

\n\n

Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.

\n\n

В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.

\n\n

Трасето

\n\n

\n \n \""Athens\n

\n\n

Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)

\n\n

Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.

\n\n

\n \n \""Athens\n \n

в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)

\n\n

Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.

\n\n

Какво друго остава

\n\n

Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Three Billboards Outside Ebbing, Missouri\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Three Billboards Outside Ebbing, Missouri” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Three Billboards Outside Ebbing, Missouri\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n филми\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""Three\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

“Три билборда край Ебинг, Мисури” е многопластов филм за комплексните отношения в малкия град, за добрите и лошите, и как двете се сливат, за да изградят колоритните персонажи на Юга:

\n\n

с предразсъдъците, но и страданията;

\n\n

с емоциите, но и равнодушието.

\n\n

Започвайки още с актьорския състав, филмът предвещава величие - Уди Харелсън и Питър Динклидж играят великолепно поддържащите си роли, а останалият състав докосва висотата им, заслужено изстрелвайки оценката в IMDB до 8.5.

\n\n

В обобщение, лентата разглежда ежедневието на група жители на малко градче и сблъскът им с непосилната лекота на бита.

\n\n

Досущ като в живота, вместо повествованието, постъпките стават диференциатор, а ситуационната мотивация подчинява ценностите на индивида и общността.

\n\n

А може би сме свидетели на множество метаморфози, на преражданията на героите в търсене на по-добрите тях - кой знае? Все пак, истинските филми са за интерпретиране, не преразказ.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Wizard of Lies\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Wizard of Lies” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"the Wizard of Lies\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n култура, филми\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""The\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.

\n\n

Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.

\n\n

Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър

\n\n

В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.

\n\n

Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).

\n\n

Силните страни на филма

\n\n

Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.

\n\n

Някои слабости

\n\n

Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...\"почти\" не е \"съвсем\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…“почти” не е “съвсем” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...\"почти\" не е \"съвсем\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Бях (си?) обещал време под 1:40 на 20 км/полумаратон в средата на сезона, но след последните два опита изглежда, че макар да съм “почти” там, не е достатъчно.

\n\n

В началото на месеца, по време на Софийския маратон, стигнах 1:42 на полумаратон, като в първите два километра карах много, много бавничко - 6:00 и 5:45, съответно. Останалите 18 километра бяха с времена под 4:50 и резерви кислород и бях съвсем удовлетворен и оптимист, че Renault Morning Run ще бъде събитието, на което ще падна под 1:40, може би дори ще доближа 1:35.

\n\n

Е, нищо такова не се случи - денивелацията изцеди силите и с постоянно забавяне с всяка от 4-те обиколки (24, 25, 26 и 27 минути, съответно) се получи финалното време от 1:42, отново.

\n\n

Логично, не съм щастлив, но целите остават за следващата година: 1:35 и равномерно темпо, което да позволи атака на маратон в диапазона 3:20-3:10.

\n\n

\n \n \""Tired\n

\n\n

Последният старт за сезона е маратонът на Атина след две седмици - под псевдонима Манчев.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Shock Doctrine\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Shock Doctrine” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"the Shock Doctrine\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""The\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.

\n\n

Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.

\n\n

В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.

\n\n

Защо си струва

\n\n

Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.

\n\n

Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.

\n\n

Слабости

\n\n

Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).

\n\n

Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за криптовалутите и правителствата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за криптовалутите и правителствата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за криптовалутите и правителствата

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n инвестиции\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Децентрализираните валути - онези без централна банка, която да ги регулира - и правителствата, считащи за своя привилегия и задължение да регулират финансовия пазар - танцуват странни пируети напоследък.

\n\n

Силните

\n\n

От едната страна са правителствата на развитите страни - САЩ и ЕС - чиито елити се страхуват от губене на позиции и, логично - забраняват и всячески се мъчат да регулират валутния блокчейн, например с опасенията на американското правителство за укриване на данъци или тези на FATF към G7 още през 2013, че криптовалути могат да се ползват за схеми за пране на пари:

\n\n

In 2013 the G7’s Financial Action Task Force issued the following statement in guidelines which may be applicable to companies involved in transmitting bitcoin and other currencies, “Internet-based payment services that allow third party funding from anonymous sources may face an increased risk of [money laundering/terrorist financing].” They concluded that this may “pose challenges to countries in [anti-money laundering/counter terrorist financing] regulation and supervision”.

\n\n

Авторитарните

\n\n

Авторитарните режими са най-интересни - от една страна, правителствата биха сложили ръка върху всеки източник на свежа чуждестранна валута, особено ако по този начин заобиколят международни санкции (Русия) или получат нов механизъм да управляват баланса между външната и вътрешната валута/потребление/растеж-на-икономиката (Китай и усилващите се проблеми със забавения икономически растеж).

\n\n

Но тази игра е нож с две остриета за правителства, зависещи от абсолютния контрол над суверена. Все пак хората също могат да влияят на икономиката, заобикаляйки общата регулация. Именно затова и Русия, и Китай официално забраниха търговията с криптовалути и затвориха местните си борси. Дали и какво правят правителствата зад завесите остава различен въпрос.

\n\n

Перспективните

\n\n

Към групата на перспективните спадат малки играчи, но с големи амбиции - Естония и Дубай.

\n\n

Естония от десетилетие се стреми да създаде напълно дигитално управление. Виртуална валута е просто поредната крачка в тази посока. И, разбира се, важен инвестиционен инструмент за страна с ограничена територия, население, военна мощ и влияние в региона.

\n\n

Ограничена територия, но голям апетит има и Дубай - към регионално дигитално лидерство. Единствената страна на Арабския полуостров, осъзнаваща преходността на изкопаемите горива и постигнала минимизиране на икономическата завимост до 18% - забележително, сравнявайки с останалите страни, където зависимостта варира от 50 до 90%. Тук държавната криптовалута е просто друг диверсификационен механизъм, поредна иновация, подобно на прототипа на летящо такси. За сравнение, американският индустриален лидер Airbus предвижда готов прототип едва в края на следващата година

\n\n

Защо е интересно

\n\n

Защото представлява открита игра на влияние, власт и - естествено, пари. На глобалното, надгранично игрално поле. Без правила и без проследимост - без централен контрольор - в условия на икономически войни по целия свят.

\n\n

И защото криптовалутите са чудесна инвестиционна възможност. Твърде късно е да инвестирате в Биткойн (цена от 3700 евро на тоукън, при растеж от 400% за последната година).

\n\n

Но твърдя, че инвестициите в Есткойн / емКеш са едновременно стабилни и перспективни бъдещи възможности. Защото, за разлика от останалите криптовалути без физическа равностойност, тук гарант за стабилността стават правителства - едното дигитално правителство на бъдещето, а другото - разполагащо с почти неограничени ресурси и амбиции за регионално лидерство.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за баскетбола и корупцията

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бизнес, спорт,\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \""definition\n

\n\n

Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):

\n\n

I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.

\n\n

Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.

\n\n

Това изказване идва две седмици след като бяха обявени финансовите резултати от последния сезон - и се оказа, че 14 отбора са на оперативна загуба, а 9 - на абсолютна.

\n\n

Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.

\n\n

Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за падането и ставането - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за падането и ставането | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за падането и ставането

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

След големия фурор (а в немалка степен и надценяване на възможностите / подценяване на трасето) - Персенк Ултра преди месец - бях обещал да се появя на Пирин Ултра и да взема малката дистанция:

\n\n

\n \n \""Pirin\n

\n\n

Трасето - от местата, на които съм бил като турист - изглеждаше приятно, а и разделението на три големи възвишения и три спускания за общата денивелация от 3900 метра обещаваше умерено натоварване с възможности за почивки и леко бягане надолу.

\n\n

Без място за отказване

\n\n

В малката, инцестивна групичка за екстремни бягания у нас няма място за много отказване, камо ли за две в рамките на месец. Така че на масата не стоеше такава възможност.

\n\n

Планът

\n\n

Гледайки резултатите от миналата година, когато почти всички бяха завършили за малко над 18 часа, си мислех, че именно такова време би било добро постижение тук. План максимум беше да съм минал и трите баира по светло (т.е. преди 8 вечерта), като при такъв сценарий не си представях как мога да завърша след полунощ.

\n\n

Реалностите, разбира се, бяха малко по-различни - миналата година стартът е бил даден в полунощ, за разлика от тази година (6:00 сутринта, което гарантира по-добри времена).

\n\n

Реализацията

\n\n

Стартът беше даден по тъмно, а Демяница - първата хижа - е само на два часа от Банско. Това беше ненужен оптимизъм и в известна степен създаде очаквания за нереалистичен резултат - да не говорим, че още не бяхме качили 2000 метра.

\n\n

До втория пункт веселбата продължи - леко изкачване, равни участъци, спускане към х. Пирин в топлото утро, с чудесно темпо, бягане, усмивки, разговори с други участници наоколо. На Пирин изглеждаше, че почти сме преполовили трасето, с уговорката, че ни предстои кратко изкачване до следващия пункт (на 11 км) и мъчителни часове между пункт 3 и 4. Всичко това беше планирано и не трябваше да представлява изненада.

\n\n

Въпросните 11 километра между пункт 2 и 3, обаче, се оказаха изненадващо дълги и неприятни. Записът отчита 3:03 време на преминаване, което е с 25-35% по-слаб резултат, отколкото очаквах в този сегмент - но и изкачването се усети значително по-стръмно. Причината е, разбира се, изчерпването на гликоген и усещането за слабост в крайниците.

\n\n

Не исках да прекалявам с гелчетата (вече бях взел две) и на пункт 3 хапнах солидно - двойна супа и доста суха храна, ползвах и някои други удобства на цивилизацията.

\n\n

Стената

\n\n

Не заредих, обаче, вода - заради убеждението, че мъкна постоянно по 1 литър повече, отколкото ми трябва. Тази грешка не се оказа фатална, но е досадна на фона на опита, който следва да имам.

\n\n

Хижа Беговица беше и последното топло място, което помня - следваха изкачването към “Душевадника” и портата под Муратов връх.

\n\n

С изкачването над 1800-2000 метра гората оредяваше, докато не се превърна в поляна. Безкрайната поляна, осеяна с камъни, ме посрещна с леден, пронизващ вятър, а тепърва предстояха 500 метра денивелация - сиреч, поне 5 километра по поляната, сиреч поне час. И ако това не беше достатъчно, 15 минути по-късно се развихри снежна буря, заваля нещо средно между сняг и ситен град и добави няколко класи мъчение към изоставеното от сили тяло. Изборът беше да взема гелче и половин литър ледена вода - или да продължавам бавничко напред с оставащите въглехидрати. Бях по къси гащи и ветровка, не исках да рискувам хипотермия.

\n\n

Минутите се нижеха, чукарите и денивелацията - също, краят хич не изглеждаше близо, а аз нямах сили да се усмихна. Влачех се с група хора, тръгнали на дългата дистанция, но скоро пътеките ни трябваше да се разделят - а на мен ми оставаха 300 метра денивелация, сам във виелицата, като и видимостта намаляваше. Пътят се виждаше що-годе, но целта или околните върхове - по-скоро не.

\n\n

За мой късмет, попаднах на Симеон Нинов - когото в началото просто следвах, треперейки. Бурята внезапно се успокои, но останаха вятър и студ. Нямаше повече за кога да отлагам следващото гелче и студената вода, но пък - нов проблем - започнаха да ми измръзват ръцете и се наложи да си нося щеките без да ги ползвам.

\n\n

Развръзката

\n\n

Муратовата порта минахме в 19:30 (тоест - по светло, изпълнена цел!), а от другата ѝ страна беше направо топличко - 2-3 градуса, без вятър, но с мокри и хлъзгави камъни. Бързо се стъмни, а маркировката не беше идеална за тъмна нощ. Въпреки 2-3 падания преди хижа Вихрен и това, че нагазих до прасците в ледена вода, мотивацията да стигнем преди полунощ обратно в Банско бе над всичко; в хижата срещнахме хора, с които се бяхме “гонили” през деня и се разбрахме да потичаме заедно надолу; останалото беше лесно, а и ставаше все по-топло с приближаването на финала; силите стигнаха за финален спринт даже, време 17:11 - тоест, според прогнозата. Супер. Горещ душ в хотела. Отново жив.

\n\n

Уроците

\n\n
    \n
  1. Вода на всеки пункт - ½ литър за всеки 5 километра
  2. \n
  3. Студът не си заслужава икономията от по-леко облекло
  4. \n
\n\n\n

До края на годината остава само една цел - време около 1:40 на полумаратон - и да си тренирам на спокойствие ця-яла зима.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"How Will You Measure Your Life?\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n\n \n \""How\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n

\n\n\n

В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.

\n\n

В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.

\n\n

Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:

\n\n\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за министър Чичибаба - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за министър Чичибаба | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за министър Чичибаба

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n общество, политика,\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:

\n\n\n\n\n

Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?

\n\n

google “чичибаба” - хоп! - статия от 1999,

\n\n

Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.

\n\n

“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.

\n\n

Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:

\n\n

Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.

\n\n

Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.

\n\n

Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Малкият Принц\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Малкият Принц” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Малкият Принц\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \""Малкият\n

\n\n

Ставам на 30. Препрочитам “Малкият принц”. Eдин пасаж, до баналност повтарян, но все пак:

\n\n

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

\n\n

– Добър ден – каза той.

\n\n

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

\n\n

– Добър ден – казаха розите.

\n\n

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.

\n\n

– Кои сте вие? – попита ги той смаян.

\n\n

– Ние сме рози – казаха розите.

\n\n

– А! – рече Малкият принц.\nИ се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

\n\n

“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”

\n\n

А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.

\n\n

Тъкмо тогава се появи лисичето.

\n\n

– Добър ден – каза лисичето.

\n\n

– Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.

\n\n

– Аз съм тук, под ябълковото дърво…

\n\n

– Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…

\n\n

– Аз съм лисиче. – рече лисичето.

\n\n

– Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…

\n\n

– Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.

\n\n

– Ах, извинявай – рече Малкият принц.

\n\n

Но след като помисли, добави:

\n\n

– Какво значи “да опитомяваш”?

\n\n

– Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.

\n\n

– Да се свържеш с другите ли?

\n\n

– Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

\n\n

Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.

\n\n

– Моля ти се…опитоми ме – каза то.

\n\n

– Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.

\n\n

– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…\nТака Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:

\n\n

– Ах!….Аз ще плача.

\n\n

– Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

\n\n

– Разбира се – каза лисичето.

\n\n

– Но ще плачеш! – каза Малкия принц.

\n\n

– Разбира се – каза лисичето.

\n\n

– Но тогава ти не печелиш нищо!

\n\n

– Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.

\n\n

И добави:

\n\n

– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетнe ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

\n\n

Малкият принц отиде да види розите.

\n\n

– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.

\n\n

– И розите се почувстваха много смутени.

\n\n

– Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

\n\n

И се върна пак при лисицата:

\n\n

– Сбогом …- каза той.

\n\n

– Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari‎ - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Sapiens” на Yuval Noah Harari‎ | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari‎

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \""Sapiens.\n

\n\n
\n\n\n\n\n\n\n\n
\n\n\n

Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.

\n\n

Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:

\n\n

Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.

\n\n

Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.

\n\n

Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!

\n\n

А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Персенк Ултра” и първата капитулация | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.

\n\n

Персенк

\n\n

\n \n \""Persenk\n

\n\n

С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).

\n\n

Отказването

\n\n

Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.

\n\n

Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.

\n\n

Опасенията

\n\n

Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.

\n\n

Трябваше и този урок да науча все някога.

\n\n

Какво следва

\n\n

В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Черното Огледало\", Pepe the Frog и Waldo

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n култура, филми\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \""The\n

\n\n
\n\n\n\n\n\n\n\n
\n\n\n

Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.

\n\n

Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.

\n\n

Waldo

\n\n

Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.

\n\n

Pepe The Frog

\n\n

Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.

\n\n

Звучи странно - и все пак свързаният ни свят позволява да надникнем в социалния мехур на “другите”, където и намираме Waldo. Все още не вярвате? Прочетете за пробива на Пепе, за магията на meme-та в убеждаване на масите или как един meme-сайт може да се превърне в Тръмпландия.

\n\n

Няма нищо чудно в този tweet на шоуто, покрай който то е подновено през 2016:

\n\n

\n \n \""The\n

\n\n

В заключение

\n\n

Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Благодаря, че закъсня\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n книги, култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \""Корицата\n

\n\n
\n\n\n\n\n\n\n\n
\n\n\n

Авторът

\n\n

Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.

\n\n

Добрите страни

\n\n

“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.

\n\n

Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.

\n\n

Не толкова добрите страни

\n\n

Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.

\n\n

Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.

\n\n

В заключение

\n\n

Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за \"Войната за планетата на маймуните\"

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n култура, филми\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\""War

\n\n

Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.

\n\n

Липсата на “ние” и “те”

\n\n

Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/“нашите” и противопоставянето на “те”/“другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.

\n\n

Сблъсък на ценности и идеи

\n\n

В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.

\n\n

От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.

\n\n

Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.

\n\n

Филм от поредицата

\n\n

“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.

\n\n

За всекиго по нещо

\n\n

Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за инвестицията в бира - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за инвестицията в бира | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за инвестицията в бира

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n инвестиции\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Преди едно бебе време с двама баш авери решихме да правим рискова инвестиция.

\n\n

A къде другаде могат да се правят рискови инвестиции, освен в ИндиГого - и в какво друго, освен в бира? Нима има нещо, което програмистите да разбират по-добре от бира? (Е, и политика, и футбол, пък и всичко останало.)

\n\n

Речено-сторено, а и намерихме идеалния проект: българска крафт бира! От Сливен!

\n\n

Бързи $1000 по-късно ни осени отрезвявящата мисъл “Ами ако не си видим бирите?”

\n\n

Както с всяка рискова инвестиция, и около тази имаше серия съмнения, няколко въпроса към пивоварите… и много жажда и чакане. На сайта на “Трима и двама” се появи и следната обезпокоителна импресия от Древен Египет:

\n\n

\"Бирария

\n\n

Бирите, обаче, в крайна сметка са при нас, асортиментът им се разширява, нещо повече: На мен ми харесват достатъчно, че да ги препоръчам.

\n\n

Та, думата ми е, хвърлете едно око на сливенските ергени-и-бира-ентусиасти тук: http://trimaidvama.com/, бирата им може да пробвате от първо лице в 100 бири на ул. “Юри Венелин” 1 - или у дома, в по-ограничени количества.

\n\n

Дерзай, народе!

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за дигиталната журналистическа революция - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за дигиталната журналистическа революция | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за дигиталната журналистическа революция

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n общество\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:

\n\n\n\n\n

Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.

\n\n

Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.

\n\n

Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.

\n\n

Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от ¼ от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:

\n\n
    \n
  • “Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”

  • \n
  • “Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”

  • \n
  • “Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”

  • \n
\n\n\n

На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.

\n\n

Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.

\n\n

Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews

\n\n

PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за целите и сроковете

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n мотивация, технологии\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -

\n\n

с по-висша цел.

\n\n

Има я и тази история:

\n\n

Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.

\n\n\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за един паметник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за един паметник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за един паметник

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n общество, политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\"Вида

\n\n

Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.

\n\n

Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.

\n\n

За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.

\n\n

Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.

\n\n

Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?

\n\n

Впрочем, вие за кого ще гласувате?

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за една книга - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за една книга | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за една книга

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n култура\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.

\n\n

Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.

\n\n

Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.

\n\n

Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:

\n\n

\"корица\n

“абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети”

\n\n

Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.

\n\n

Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?

\n\n\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за Тръмп и комунистите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Тръмп и комунистите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за Тръмп и комунистите

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.

\n\n

Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:

\n\n\n\n\n

Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.

\n\n

Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.

\n\n

Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?

\n\n
    \n
  • С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
  • \n
  • С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
  • \n
  • С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
  • \n
  • С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
  • \n
  • С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
  • \n
\n\n\n

И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.

\n\n

Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...как реших да се политизирам - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как реших да се политизирам | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...как реших да се политизирам

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

В известен смисъл е модерно, а в друг - нужно, всеки да пише за мотивите си да “се политизира”, та барабар Петко с мъжете, по-долу са моите.

\n\n

Преди това

\n\n

очевидното - днес, 07.01.2017, Ивановден, дните ми като “безпартиен” приключиха, присъединих се като учредител към проекта-партия на Христо Иванов, Кристиян Таков и 75 други смели люде “Да, България”.

\n\n

Надолу в текста ще намерите лично мнение, разделено на “за”, “против” и “с особено мнение”. Надявам се оттук нататък да запазя обективността на мнението си, но, винаги когато то съвпада с мнението на новите ми съпартийци ще остава съмнение, а когато се различава - мога да бъда жален като разделител/скандалджия/отстъпник.

\n\n

Но демокрацията следва да бъде право на избор и аз обещавам да не бъда докаран с автобус и да не изям нито едно кебапче в замяна на личното си мнение.

\n\n

А - както след малко ще стане дума - самото разделение на послушковци и отстъпници е в основата на криворазбраната ни демокрация вече почти 30 години.

\n\n

ЗА

\n\n

Има две големи причини, които ме накараха да се присъединя.

\n\n

Първо, никога досега не съм намирал партия, която в пълнота да споделя вижданията ми за проблемите на страната ни. Някъде между финансовите, здравните и социалните политики слонът в стаята порастваше, докато присъствието му стана нетърпимо; слонът пък, като стана голям, се оказа и все по-ящен. Та проблемът в България отдавна вече е спрял да бъде как да разделим благата, а кога ще спрем да ги раздаваме на Лукойл, кога ще имаме четири разделени власти, и кога ще имаме ефективно върховенство на закона.

\n\n

На второ място - но наравно по значение с първото - са хората, които формулираха посланието. От 77-те души в Инициативния Комитет не намерих подозрителни носители на неясен морал - нещо, което не мога да кажа за никоя друга партия или коалиция. (Лукарски? Кунева? Безрадостният край на тази коалиция се виждаше още в началото.)

\n\n

ПРОТИВ

\n\n

Очертава се на следващите избори да има три десни алтернативи - ДСБ и партньори, РБ-2 и “Да, България”.

\n\n

При 7-10% гласуващи десни избиратели, рискът да не бъда парламентарно представен е съвсем реален - риск, който винаги ме е плашил и спирал да гласувам за партии като ДЕОС. Все пак се надявам на широка дясна коалиция между ДСБ и “Да, България”.

\n\n

В чисто личен (егоистичен) план, възможността да бъда громен и заклеймяван като соросоид, евротолераст, грантаджия или блогър ме е забавлявала, но и притеснявала: заради нуждата да обяснявам, че сестра може и да имам, но тя не се казва Иван.

\n\n

С особено мнение

\n\n

Отдалеч се вижда, че организацията се състои от интелектуалци и експерти, но хора без солиден управленски опит.

\n\n

Това се видя в голяма степен и по време на Учредителното Събрание, а и по време на организацията му. Организационният хаос е очакван във всяко ново начало, но колкото по-бързо бъде елиминиран, толкова по-бързо ще започне голямата битка за бъдещето на децата ни.

\n\n

Накрая, т.нар. в България “десни” партии - с уговорката, че конкретни политики не са формулирани - хронично страдат от липса на представителство сред широк кръг избиратели - сред малцинствата, в провинцията, в определени социални кръгове. Този проблем, макар и на думи осъзнат, не изглежда да е довел до конкретни действия по диверсификацията на учредителите, на партийните органи и пр. Промяната е невъзможна без широко представителство - а то би станало след нагледно обяснение - почти на всеки един от оставащите 90-93% гласуващи и половината негласуващо население какво правим и защо е нужно. В този аспект не съм съгласен с изказването на Христо Иванов, че “всички се досещат”.

\n\n

Дори така да е, нека им напомним. Нека им обясним какъв е нашият план. Нека им досадим с идеите си.

\n\n

Нека спрем да бъдем силно концентрирани основно на жълтите павета.

\n\n

Вместо финал

\n\n

“Ние трябва да мечтаем за една друга България. Да, България! И нека тази България бъде в центъра на всичко, което трябва да правим.” – Христо Иванов, декември 2016

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за отпечатъците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за отпечатъците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за отпечатъците

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.

\n\n

Е, вместо виц, една карикатура:

\n\n

\""Москов

\n\n

За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като

\n\n

“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”

\n\n

може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.

\n\n

В началото бе…

\n\n

В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.

\n\n

Как?

\n\n

Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.

\n\n

Защо?

\n\n

Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.

\n\n

…после мислехме да…

\n\n

После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.

\n\n

…накрая стана…

\n\n

Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.

\n\n

Защо негодувам?

\n\n
    \n
  • Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
  • \n
  • Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
  • \n
  • Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?
  • \n
\n\n\n

ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за изборите 2016 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изборите 2016 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за изборите 2016

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n политика\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.

\n\n

Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**

\n\n

Дилемата

\n\n

Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.

\n\n

Празен вот / Не подкрепям никого

\n\n

Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.

\n\n

И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат'риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.

\n\n

Червеният генерал

\n\n
    \n
  • Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
  • \n
  • Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
  • \n
  • Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
  • \n
  • Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
  • \n
  • Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
  • \n
\n\n\n

Селската тетка

\n\n
    \n
  • Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
  • \n
  • Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
  • \n
  • Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
  • \n
  • Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
  • \n
  • Като казах “повече от същото”, търговията с влияние вече е започнала - по обичайната егида на комплексиран картоиграч - първо да спечелим, после ще видим какво ще става. Безобразията продължават с “на пожар” активираната поръчка за толинг станции по магистралата на стойност 200 млн. лева на ДПС - безспорен реванш за някои магистрални акции по-рано през годината - с мъждукаща надежда за доганова подкрепа в неделя. Спрях да се ядосвам за всичко това след като 5% от БВП беше официално преписано на мафията без нито едно гражданско възражение.
  • \n
  • С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
  • \n
\n\n\n

Лични разсъждения, бележки и заключение

\n\n
    \n
  • Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
  • \n
  • Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
  • \n
  • Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
  • \n
  • Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
  • \n
\n\n\n

Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.

\n\n

** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за уроците от последния маратон - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за уроците от последния маратон | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за уроците от последния маратон

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.

\n\n

После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:

\n\n

\n \n \"Триатлон\n

\n\n

Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.

\n\n

Уроците накратко:

\n\n

От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:

\n\n
    \n
  • болките от електролитен глад

  • \n
  • болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)

  • \n
  • преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър

  • \n
  • ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме

  • \n
  • протъркването

  • \n
  • остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)

  • \n
\n\n\n

Онова, за което не можах да се подготвя:

\n\n
    \n
  • темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс

  • \n
  • издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо

  • \n
  • крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете

  • \n
  • не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ

  • \n
\n\n\n

Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.

\n\n

Run, Forrest, run:

\n\n

\n \n \n

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за България и Сърбия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за България и Сърбия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за България и Сърбия

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

През почивните дни съдбата ме отведе вместо на Ruby конференция, до Белград и Будапеща. В сръбската столица, където в началото на века се водеха военни действия, животът ври и кипи. Самият град прилича повече на централно- отколкото на източноевропейски.

\n\n

TL; DR: Кога ще ги стигнем сърбите?

\n\n

\n \n \"Музеят\n

\n\n

Забележителната разлика, по моему, е в старанието на сърбите. В желанието им да превърнат все по-малката си държава в приветливо място за живот. Гледайки музеят на Тесла (горе), гледайки обикновените къщи - може би не санирани, може би с рушаща се мазилка - но с големи саксии с цветяс, дух и живец - нямаше как да не отблележим колко малко, всъщност, е нужно.

\n\n

За да подкрепя горното твърдение с нещо измеримо, се спрях на дисциплина, която в най-голяма степен показва старанието, дисциплината, волята за прогрес: спорта.

\n\n

Спортът е подходящ по няколко причини: бил е “витрина на социализма” преди 1989 и за двете страни, има нужда от разумни инвестиции на пари и време (в екипировка, в треньори и в школи), има нужда от постоянство и старание (на администрацията), от приемственост (на поколенията и на властите). И защото сме генетично, географски и на брой много близо до Сърбия. Защото, ако приравним КЕШ-а на Цървена звезда от 1991 с 4-ото ни място на Световното през 1994, имаме подобни стартови позиции.

\n\n

В името на безпристрастността, ще сравнявам представянето на националните отбори в отборните спортове. И така:

\n\n

Олимпийски игри:

\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n
Държава Atalanta 1996 Sydney 2000 Athens 2004 Beijing 2008 London 2012 Rio de J 2016
България 3 / 7 / 5 5 / 6 / 2 2 / 1 / 9 1 / 1 / 3 0 / 1 / 1 0 / 1 / 2
Сърбия 1 / 1 / 2 1 / 1 / 1 0 / 2 / 0 0 / 1 / 2 1 / 1 / 2 2 / 4 / 2
\n\n\n


\n\n

Цифрите може да не са особено информативни, затова ето и графика:

\n\n


\n\n
\n \"\"\n \n
\n\n\n

Забележете, в Сърбия между 1991 и 2001 официално се водеха военни действия, НАТО бомбардираше Белград.

\n\n

След 2004, обаче, докато сръбският олимпийски спорт прогресира, шефката на БОК открива обект на верига за цигари.

\n\n

Волейбол

\n\n

Започваме от волейбола, защото там сме най-близки като представяния напоследък:

\n\n
    \n
  • Европейски първенства след 2000
  • \n
\n\n\n

– Сърбия - 2 златни медала (2001, 2011), 3 бронзови (2005, 2007, 2013), четвърто и седмо място

\n\n

– България - бронзов медал (2009) и две четвърти места

\n\n
    \n
  • Световни първенства след 2000
  • \n
\n\n\n

– Сърбия - бронзов медал (2010), две четвърти места

\n\n

– България - бронзов медал (2006)

\n\n
    \n
  • Световна Лига
  • \n
\n\n\n

– Сърбия - златен медал (2016), 5 сребърни (2003, 2005, 2008, 2009, 2015)

\n\n

– България - четири четвърти места

\n\n

Можете да ме обявите за пристрастен, но картината може би щеше да е различна, ако най-добрият планетарен волейболист и най-добрият треньор не бяха напъдени от федерацията. Междувременно, феодалът ѝ инж. Данчо Лазаров е несменяем титуляр на поста си. И никой не задава въпроси.

\n\n

Тенис

\n\n

Докато най-добрият тенисист в света намира повод гордо да развее сръбския флаг, нашият претендент търси път по-скоро към кориците на таблоидите, но и си позволява да не подминава съотборниците си. Да, може да е подробност, но е важна подробност, която разкрива много за народопсихологията ни.

\n\n

В заключение, умишлено пропуснах футбола, който е също толкова феодален, и върви надолу може би по-бързо от останалите спортове. И не критикувам спортистите ни, напротив. Мисля обаче, че имаме какво да научим от западните си съседи - за отношението, за начина на мислене, за дисциплината и самоуважението. И, в края на краищата, да станем по-добри.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за новите ни господари - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за новите ни господари | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за новите ни господари

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\n \n \n

\n\n

Не говоря конкретно за Фейсбук. По-рано днес, изкуственият интелект на Гугъл покори една от последните крепости на задълбочена човешка мисъл - играта на Го, експоненциално по-сложна от шах.

\n\n

Две десетилетия след като Deep Blue на IBM покори шахмата, днес това се случи с друга древна източна игра, изискваща дори по-задълбочено мислене. И макар много хора да си кажат “И какво от това, все пак е само игра”, истината е, че областите на човешко надмощие над машините намаляват с изумителна скорост. Когато и езикът бъде усвоен и тестът на Тюринг бъде преминат, ще остане единствено тривиалната задача на миниатюризацията и окомплектоването на новите ни господари.

\n\n

Какво следва не можем да предскажем, но логиката не диктува милост - по същия начин, по който ние не показва(х)ме милост към природата, по-низшите видове и дори изостаналите цивилизации. Ако имате интерес, препоръчвам Superintelligence на Ник Бостром, както и няколко по-стари книги - от 2004 и дори 1985, които имат същото заглавие - Singularity.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за популизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за популизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за популизма

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Директната демокрация си има много лица и много форми - почти колкото безцеремонния популизъм.

\n\n

За да бъда в крак с модните тенденции, се наложи да си регистрирам twitter, та да питам г-жа кметицата за установения ред на работа в Столична Община.

\n\n

@FandakovaY @laleelay Още една проверка? https://t.co/bGySpAmmW0 Столична Община само по сигнали и без строителен надзор ли работи?

— Димитър Шалварджиев (@d1sh4) June 4, 2015
\n
\n\n\n

Иначе, друг интересен въпрос е - знаят ли хората в Европейския съюз колко добре сме усвоили парите за метрото?

\n\n

С наши, сигурни фирми и наши, сигурни хора, разбира се.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за времето и бягането - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за времето и бягането | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за времето и бягането

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n \n бягане\n \n\n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Може и да не знаете, майка ми се занимава с неврология, по-специално с рехабилитация (включително на пациенти с Множествена Склероза, MS). Така попаднах на следния 12-минутен филм:

\n\n\n\n\n

След почти две години без активен спорт, в началото на годината поднових бягането три пъти в седмицата. Не смятам повече да спирам с бягането. Просто нямам достатъчно време, и този път не е, защото имам работа.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за Бойко Атанасов - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Бойко Атанасов | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за Бойко Атанасов

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Вчера случайно се натъкнах на неприятната новина, че един от моите учители е починал внезапно.

\n\n

\n \n \n

\n\n

Бойко Атанасов беше един от най-добрите учители, които съм имал: не само по немски език, по принцип. Макар да не ми е предавал повече от срок и половина, с него имахме удоволствието да се впуснем в най-интересната (и сложна) материя на немската култура: Гьотевия Фауст.

\n\n

Множество паралели могат да се направят между книгата и учителя. Дуалността на Бойко Атанасов си проличава дори в последните му часове: наглед спокоен и ведър, а всъщност изпепеляван от вътрешни огньове, от една страст: да върне Класическата гимназия в центъра на столицата, където тя принадлежи. Такъв помня Бойко Атанасов - страстен, непримирим, но всякога спокоен и винаги страхотен събеседник. И, разбира се, както подобава на един учител - високо начетен.

\n\n

Откакто не изучавам немска класическа литература, не бях се чувал с Herr Atanasov. Сега, когато не е сред нас, съжалявам искрено.

\n\n

Почивай в мир, Herr Atanasov, за мен ти значеше много.

\n\n

ПС. Няма да пропусна и цялата помийна яма, в която се е превърнал спорът за НГДЕК.

\n\n

Тоталната разруха на образователната ни система тласка това престижно училище в покрайнините на София - една срамна позиция. Защо културното министерство пропуска факта, че София, за разлика от повечето европейски столици, има само една класическа гимназия?

\n\n

Към жалкия ни културен министър Вежди Рашидов (този алчен, двуличен плужек):

\n\n

Веждичке, спаси ли милиончетата?

\n\n

А защо не си така чевръст и словоохотлив за НГДЕК?

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...една гледна точка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…една гледна точка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за смяната на караула - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за смяната на караула | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за смяната на караула

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Вчера беше ужасен ден. Видях снимката, станала новина днес - снимка на плачещата си сестра, притисната от мощните плещи на изпълнителната власт:

\n\n

{:.image1}\n \"Теодора

\n\n

Странната шапка на лицето на полицая е маска - от онези, незаконните. Полицаят е неидентифицируем, както и всичките му колеги.\n С няколко думи, само с присъствието си в този вид полицаят е толкова нелегален, колкото е нелегитимно управляващото правителство на малцинстовото.\n Но е полицай. Но… е незаконен. Но… сестра ми е в арестувана… Но… не е направила нищо лошо! Но… в ареста не ходят праведни хора. Но… в ареста убиват невинни хора!

\n\n

Днес е страхотен ден. След тежката нощ на съмнение и съжаление, на силни емоции и притеснения, зная, че правотата е на наша страна. Не ние сме тираните. Не ние сме “в най-калната част на политиката”. Не ние караме страната в скандал, след скандал, след скандал. Не ние си затваряме очите за крайния национализъм в сърцето на столицата. Не ние говорим глупости от най-високата трибуна на държавата. Не ние пишем, променяме и отменяме закони за лично удобство.

\n\n

Ние само си искаме държавата. Искаме парите ни да не потъват в черни дупки или каци без дъно. Искаме върховенстов на закона, разделение на властите, ред и справедливост.

\n\n

Без хора като сестра ми, нашата справедливост няма да тържествува. Без инициативността и енергията на хора като сестра ми, ще тържествува справедливостта на повелителите на бедните и неграмотните - на техните негласни феодали. Без сестра ми гласът ми щеше да бъде с едно гърло по-слаб:

\n\n

#оставка.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за Истанбул - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Истанбул | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за Истанбул

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Има нещо перверзно в това да се опитваш да опишеш неописуеми градове, нещо като предизвикателство за егото ти. Все пак, стотици милиони хора са посетили един град, но никой от тях не е успял да го опише. Причините за това са много, в известен смисъл световните столици предизвикват въображението ти - там нищо не е невъзможно.

\n\n

Един подобен пример е Цариград - понастоящем Истанбул - пленявал съзнанието на пътешественици в продължение на петнайсет века:

\n\n

{:.image1}\n \"Пейзаж

\n\n

Посетих града за няколко дни, и не претендирам да съм го разгледал дори повърхностно, камо ли да мога да разказвам за него. И все пак имаше няколко епизода, които ще отекват в съзнанието ми задълго:

\n\n
    \n
  • Истанбул е огоромен международен център, видимо обърнат към арабския свят. Явно комшиите съзират много по-голям потенциал на онези пазари и развиват вътрешната и външата политика в това направление. Тук не говоря само за Ердоганската национална доктрина, а за привличане на инвестиции на всички нива - манифестиращи в 5-10% надписи на арабски по улиците. Може да ви се струва незначително, но за мен е достатъчно индикативно.

  • \n
  • Търсехме такси в една дъждовна сутрин. В близост до хотела имаше няколко стоянки, избрахме най-близката. Шофьорът ни предложи да минем 150 метра по-надолу по улицата, защото е дълга и еднопосочна, а в края ѝ ще можем да хванем такси в нашата посока, което да ни спести 20 лири (около 14 лева). Уау!

  • \n
  • В Истанбул няма български медии. Хотелът ни разполагаше с пребогата сателитна програма от 900 арабски, немски, английски, френски, македонски(!), гръцки и румънски канала, но нито един български. Учудващо е, предвид близостта ни и потенциала на турския пазар (петия най-бързо развиващ се световен пазар не е за изпускане?), но явно е по-интересно да изясняваме защо Боевски си е в България, отколкото да развиваме международни отношения.

  • \n
  • Пазарлъкът не е спрял да бъде фактор. Изобщо, ако не искате да се простите с парите си, по-добре не се подвеждайте по напористи покани от предприемчиви продавачи :)

  • \n
  • Шарен и кичозен град, в който всеки може да намери нещо интересно. Доста скъп. Но и град в постоянно движение, с хилядолетна история и с население, раздвоено между традиционализма и глобализма, консервативен, но любопитен, град на два континента и много култури. Град, който трябва да посетиш.

  • \n
\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за позитивизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за позитивизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за позитивизма

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

\"Keep

\n\n

От месеци насам бивам обвиняван в черногледство, включително ми предложиха да водя алтернатива на рубриката на Не!Новините “Петъчен оптимизъм” под надслов “Ежедневен негативизъм с Димитър Шалварджиев.”

\n\n

Сългасен съм, така е. От една година (откакто се върнах от пътуването си в Южна Америка) се боря със себе си, опитвам се да бъда позитивен. Малки крачки, казват, печелели големи състезания.

\n\n

Отварям тези дни новинарски страници, оказва се, че безкрайно прогресивните ми сънародници се страхуват от бежанците, на които самите ние сме отредили сурова съдба в България. Нещо повече, започнали са да разпродават апартаменти?!? Има обществена истерия срещу едни препатили хора, подклаждана от ксенофобска партия - наистина ли мислите, че така живеят джихадисти?

\n\n

Натъжавам се. Замислям се колко струва човешкият живот - колкото на снимки 5-9 тук. Е, няма да съдя прекалено хората, чиито хоризонт стига до носа им. Ще продъла да ходя през уикендите из бежанските гета. И да си търся правата от онези, които плащат по 1100 лева на бежаномесец, а настаняват бежанци в изоставени сгради.

\n\n

Отварям друга тема - оказва се, че циркът в парламента продължава. И в политическия морал.

\n\n

А оттам - надолу, хаосът и беззаконието стига до всички нива на обществото.

\n\n

Oтварям международната секция. Отново снимки 5-9.

\n\n

Отварям вицовете: щели да дават Нобелова награда за мир на Путин, задето е спасил Сирия от наказателната акция на предишния лауреат на наградата. Много смешно. Следващият: “Трябва ли да е смешен вица, за да те пратят в Белене?”

\n\n

Затварям браузъра, медитирам трийсет секунди и продължавам. Животът е твърде хубав и минава твърде бързо. Ще отида в “Овча купел” още днес. Там хората са щастливи въпреки всичко. Пътьом се надявам да се запозная с Лео. Животът е хубав, въпреки всичко.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за самотата в глобализирания ни свят - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за самотата в глобализирания ни свят | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за самотата в глобализирания ни свят

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

„Бяха сред обществото, но бяха в пустиня…”

\n\n

По-рано днес гледах следната презентация (само девет минути) от серията Тед:

\n\n\n\n\n

Интересна тема, особено за мен, като човек, занимавал се известно време с маркетинг от една страна и с динозавъра “семантичен уеб” - от друга.

\n\n

Оказва се, че стремежът ни към персонализация на всичко всъщност ни вреди да бъдем различни, пречи ни да избягаме от ограниченията на ежедневните си интереси.

\n\n

Хареса ми и тонът на оратора - вместо обичайния трактат на тема колко лоши са корпорациите, получаваме съвети и насоки как можем да избегнем капаните на масовата персонализация.

\n\n

И все пак - посланието остава плашещо. Нима вместо да бъдем по-свободни и по-обединени от всякога, всъщност се оставяме да бъдем водени от скриптове без морал и душа? От нас зависи.

\n\n

PS. Ако това не Ви кара да се замислите - или не смятате, че ви интересува - прочетете тази “статия, идваща директно от главния редактор на CNN”. Свободата ни, къде на шега, къде не дотам, е била продадена от мнозинството потребители за хляб и зрелища :(

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...alea iacta est - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…alea iacta est | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...alea Iacta Est

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский

\n\n

\n\n

Седя си на този полупразен площад и, търсейки начин да се постопля в три сутринта, мисля.

\n\n

Видно е, че нямаме нужда от корумпирано и зависимо от олигархични интереси правителство, още милиард дълг с неясна цел и неадекватно представителство на всички етажи от публичната власт.

\n\n

Нямаме нужда от неработещ парламент, нямаме нужда от насилие, погроми и откровени лъжи. С лъжите, впрочем, както и с полицейския произвол сме свикнали - 1997 и 2009 показаха, че т.нар. “социалистическа” партия не сдава властта без насилие и страх. Нямаме нужда да си играем на котка и мишка по нощите, но нямаме и търпимост към скатаване и запазване на статуквото.

\n\n

А от какво имаме нужда? Нормалност? Хайде малко по-конкретно, за да не ни обвинят отново, че нямаме искания.

\n\n

За начало имаме нужда от истинска лява партия: такава, която не се грижи за бедните и малцинствата с еднократни помощи, колкото да оцелеят до следващите избори; такава, която не тегли заеми без нужда “за да има буфер”. Та това хипотетично “ляво” трябва да създава работни места и за нискоквалифицираните, да се бори за интеграция на малцинствата, вместо за разделянето на обществото на бедни и богати, на граждани и провинциалисти, на “готини” и “други”. Ние сме достатъчно малка нация, за да се делим. И достатъчно малка нация, за да знаем, че Бат Сали е разбойник и търговец на гласове (влияние), а не легитимен народен представител на малцинствата.

\n\n

Tрябва ни опозиция - не такава, която си врътва опашката и се затваря в Банкя, а такава, която търси и намира диалог. Съгласен съм, че диалог с окъпани във власт неадекватници не се намира лесно, но нали по-умният отстъпва? Или, перефразирайки онзи виц за Бойко Борисов, в Парламента всеки е по-малко умен от всички останали? Четири години ли ще плащаме заплати на 98 неработещи?

\n\n

Трябва ни контрол. Не смешката в петък, на която се явяват 15 от 240 души, а истински, граждански котрол, всеки ден.

\n\n

Имаме нужда от последователни хора, отстояващи позицията си с аргументи, не шикалкавене. Имаме нужда от политици с реален трудов стаж в един отрасъл, не политически пиявици с 0 дни работен стаж, пожарникари, царе или доносник-философи. Сиреч, имаме нужда от пълна лустрация, но не само на ДС отпреди ‘89, ами и на всички, които карат страната към катастрофа до днес. “Затвор”, в този ред на мисли, не трябва да се възприема като нещо далечно и немислимо.

\n\n

Накрая, имаме нужда от доблест и решителност. Промяната зависи от всеки от нас, тя сме ние. Докато не променим мисленето си, докато не си търсим правата и не ги отстояваме ден след ден, няма как да изискваме това от управляващите. Накрая, все пак, който плаща, поръчва музиката!

\n\n

Рубикон е преминат. Остава да си спечелим битката.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...Sunny... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…Sunny… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...Sunny...

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Съни беше просто едно усмихнато и объркано момиче в “Ескобар” във вечерта, когато се запознахме. Но лъчезарността ѝ и волята ѝ за живот бяха поразителни.

\n\n


\n\n

Познавах Съни за няколко часа. За тези няколко часа се убедих, че прякорът ѝ я описва точно. И макар да се срещахме случайно още няколко пъти, не очаквах да чуя за нея отново.

\n\n

От няколко дни Съни вече не е сред нас, защото е жертва на трагедията на Цариградско отпреди седмица.

\n\n

Странно е обществената трагедия да стане лична . Странно е да се чувстваш близък - или наранен - след такова кратко познанство.

\n\n

Усмихвам се, а ми се плаче. Плача тихо, докато пак се усмихвам. Време е за една песен. И повече усмивки, докато още можем.

\n\n
\n\n\n\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за класовите различия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за класовите различия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n
\n
\n\n
\n
\n
\n \n\n
\n
\n \n
\n \n

...за класовите различия

\n \n \n

\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n

\n \n
\n\n\n

Червената омраза и гняв нямат спирка тези дни. След нескопосаните опити за дискредитиране на президента , прераснали във водевил от повтаряне, разкрасяване, преписване, наместване, препечатване на компромати - и достигнали апогея си по време на Консултативния Съвет по Нацонална Сигурност - в изпълнение на машата на властта Волен Сидеров .

\n\n


\n\n

След като дори това цирково изпълнение не беше достатъчно да отклони фокуса на обществено внимание, от формалина изплува Велислава Дърева. Тя реши да ни разкаже от страниците на в. “Дума” за класовата натовареност на този протест.

\n\n


\n\n

Може и да “не ги разбирам нещата” (вероятно, защото не съм бил уволняван досега, в противовес на другарката Дърева), но аз не намирам престъпение в бъденето си млад, успял и социално неудовлетворен. Не се чувствам обременен, защото имам добра работа или добро образование - а по-скоро буден. Такъв, който не се води от размаханите пред лицето му 20 лева под формата на детски надбавки и не повтаря мантри във възхвала на управляващата върхушка. Замисляли сте се колко трябва да е гротескова картинката, та ситите да се бунтуват? Тези същите, от “София 1000”?

\n\n

Да, аз съм внук на репресираните от режима, син на свободномислещите глупаци от 1989/91 и все пак - носител съм на всичко онова, което комунизмът в България се опита да потъпче посредством масови кланета и налагане на пошлост, посредственост и недодяланост в продължение на 45 + 24 години. Гордея се да се нарека “елит” и да не приемам Орешарски, Станишев, Местан, Сидеров или Борисов за такъв. Във Вашите очи, разбирам, хората с възпитание и добър социален статус са “лупмени”, “боклуци”.

\n\n


\n\n

Кошмарът Ви, другари, се сбъдна - образът на Делян Пеевски, епитом на неграмотност и некомпетентност - загуби. За Ваше щастие, ние не желаем отмъщение и няма да пролеем свещената Ви телешка (пардон, работническа ) кръв. Но няма да ви позволим да ни водите никъде повече. Защото мястото на хората без образование може и да е да водят стадото, но 40 000 вече показаха, че не са стадо.

\n\n


\nДнес, врочем, е Еньовден, а според поверието, който си подаде оставката днес, ще се радва на крепко здраве през цялата година.

\n
\n\n\n \n
\n\n
\n

Comments

\n
\n
\n
\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n

\n Всички права запазени © 2020 - Димитър Шалварджиев\n

\n\n\n\n\n\n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n \n \n\n\n", "\n\n\n\n\n\n \n ...за интернет лумпените - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n