...за Бойко Атанасов

Вчера случайно се натъкнах на неприятната новина, че един от моите учители е починал внезапно.

Бойко Атанасов беше един от най-добрите учители, които съм имал: не само по немски език, по принцип. Макар да не ми е предавал повече от срок и половина, с него имахме удоволствието да се впуснем в най-интересната (и сложна) материя на немската култура: Гьотевия Фауст.

Множество паралели могат да се направят между книгата и учителя. Дуалността на Бойко Атанасов си проличава дори в последните му часове: наглед спокоен и ведър, а всъщност изпепеляван от вътрешни огньове, от една страст: да върне Класическата гимназия в центъра на столицата, където тя принадлежи. Такъв помня Бойко Атанасов - страстен, непримирим, но всякога спокоен и винаги страхотен събеседник. И, разбира се, както подобава на един учител - високо начетен.

Откакто не изучавам немска класическа литература, не бях се чувал с Herr Atanasov. Сега, когато не е сред нас, съжалявам искрено.

Почивай в мир, Herr Atanasov, за мен ти значеше много.

ПС. Няма да пропусна и цялата помийна яма, в която се е превърнал спорът за НГДЕК.

Тоталната разруха на образователната ни система тласка това престижно училище в покрайнините на София - една срамна позиция. Защо културното министерство пропуска факта, че София, за разлика от повечето европейски столици, има само една класическа гимназия?

Към жалкия ни културен министър Вежди Рашидов (този алчен, двуличен плужек):

Веждичке, спаси ли милиончетата?

А защо не си така чевръст и словоохотлив за НГДЕК?