...за отпечатъците

политика

Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.

Е, вместо виц, една карикатура:

"Москов оставя отпечатъци"

За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като

“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”

може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.

В началото бе…

В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.

Как?

Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.

Защо?

Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.

…после мислехме да…

После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.

…накрая стана…

Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.

Защо негодувам?

  • Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
  • Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
  • Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?

ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.