...за една книга

култура

С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.

Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.

Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.

Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:

корица на

“абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети”

Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.

Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?