...за дигиталната журналистическа революция

общество

Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:

Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.

Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.

Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.

Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от ¼ от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:

  • “Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”

  • “Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”

  • “Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”

На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.

Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.

Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews

PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.