...за "Персенк Ултра" и първата капитулация

бягане

С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.

Персенк

<source srcset=/images/persenk_profile.webp type='image/webp'> "Persenk Profile"

С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).

Отказването

Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.

Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.

Опасенията

Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.

Трябваше и този урок да науча все някога.

Какво следва

В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.