Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Това изказване идва две седмици след като бяха обявени финансовите резултати от последния сезон - и се оказа, че 14 отбора са на оперативна загуба, а 9 - на абсолютна.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.