MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved)

MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching

Напоследък стана доста модерно да се използват MPLS технологии за стандартни TCP/IP операции. Тази тенденция датира от близо 8 години и, макар в България пазарът да се развива по-бавно и гъвкавостта на телекомуникационните компании да е по-ограничена, времето на тази технология дойде и по нашите географски ширини. Докато при западните телекоми причината за консервативното мигриране към MPLS се дължи предимно на сериозните инвестиции в не-IP-базирано оборудване твърде наскоро (само преди 10 години модата беше ATM, Frame Relay, изобщо, технологии, които впоследствие бяха приспособени за пренос на IP, и компаниите тогава инвестираха солидно в именно подобен тип оборудвания), у нас причината е тривиална – MPLS мрежите имат нужда от специфичен хардуер, който, както при всяка набираща скорост технология, е подобаващо скъп.

Но какви са причините за този преход? Обикновено, технологиите не се развиват, защото хората скучаят, не е случаен приципа „Ако работи, не го закачай“. Технологиите възникват, за да отговорят на някакви необходимости, да задоволят търсене на определени пазари. Истината за MPLS е някъде по средата. Мултипротоколното кмутиране на базата на етикети дава преимущества на стандартната IP услуга , като скорост, надежност, лекота на имплементация. От друга страна, характерът на MPLS, фактът, че не се асоциира нито с втория, нито с третия слой на OSI модела, гъвкавостта му позволяват етикети да се разменят (почти) независимо от преносната среда и (почти) независимо от протокола, който работи на третия слой (освен IP, стандартни примери тук са IPX, AppleTalk, а защо не и DECNet). „Почти“ не е „съвсем“ но разработките на мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети търпят развитие, като пример бихме могли да изтъкнем АТоМ (Any Transport over MPLS, Всякакъв Транспорт на базата на МПЛС). За да добием по-сериозна представа за появата и развитието на технологията смятам за най-разумно да изтъкнем положителните и отрицателните й страни, да изведем възможностите и необходимостите за реализацията й, както и да разгледаме статистика от жива мрежа. В началото, обаче, е необходимо да Ви въведа в технологията с малко дати и събития, както и да щрихирам основните факти, свързани с MPLS.

 

1.   Въведение

 

МПЛС е технология във високоскорстните мрежи, която позволява преносът на данни от една точка в мрежата до друга. Освен това позволява създаването на „виртуални връзки“ между две точки, или, както  е известно в чистия IP свят – VPN. Може да енкапсулира различни мрежови протоколи, както от втори, така и от трети слой на ISO модела. МПЛС е много гъвкав протокол, способен да бъде разгърнат в разнообразни среди, в резултат на архитектурните си особености. В мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети (както си личи от името) на всеки пакет информация се поставя етикет, който обозначава от кой край към кой край пътува съответното парче информация. При реализацията на виртуални частни мрежи (ВЧМ/VPN), протоколът позволява да се поставят няколко последователни етикета (като криптиране на трафика не се извършва). Ако разгледаме OSI мрежовите слоеве, можем да причислим технологията към слой „2.5“, защото поставянето на етикети се извършва след поставянето на  IP заглавната част и преди фрейм енкапсулацията. 

 

2.   Обосновка на необходимостта от технологията

 

Както и за всички останали технологии, най-добрата обосновка се намира в необходимостта на пазара от подобна технология. Мултипротоколното комутиране на базата на етикети  е на път да се превърне в конкурент на Frame Relay заради осигуряването на по-добро качество на услугите и по-ниските инсталационни разходи, като все по-напористо навлиза в опорните мрежи и се утвърждава като основен комуникационна технология за глобалните мрежи (WAN). Благодарение на тази технология телеком операторите имат възможност да намалят разходите си, като опростяват операциите по пренос на различни видове информация, без да се отказват от съществуващите услуги. Един единствен MPLS “облак” е достатъчен да поеме стръмно нарастващия IP трафик от високоскоростни потребителски кнали - DSL, “оптика до дома” (fiber-tothe-home - FTTH), MAN мрежи (metro Ethernet) и безжичен достъп.
Преходът към MPLS в опорните мрежи ще улесни доставянето на по-стойностни интелигентни IP услуги, IP-VPN-и, базирани на RFC 2547bis, IPv6, IP телефония (VOIP), IP видео, MPLS user-to-network interface (UNI) и виртуални частни LAN мрежи (VPLS). В комбинация с достъпни за масовия потребител IP, Ethernet и безжични технологии MPLS ще улесни достъпа до IP мултимедия и др. конвергирани услуги.

Не малко големи ИТ организации прилагат тази технология в частните си опорни мрежи. Предимството на MPLS е, че поддържа и съществуващи услуги на 2 слой (Frame Relay и ATM), и възникващи пакетни на 3 слой.
Layer 3 MPLS VPN мрежи, базирани на Интернет стандарта IETF RFC 2547bis, носят приходи и са основа за поява на нови доходни услуги, защото:
• IP мрежата, негарантираща доставката (connectionless) и променяща “характера” си от възел на възел (per-hop), се трансформира в осигуряваща връзката от край до край (connection-oriented) по “пътя на етикета” - MPLS Label Switched Paths (LSP).
• MPLS работи върху подобрени IP рутери с подобрени IP протоколи за маршрутизация, например OSPF-TE, ISIS-TE. Протоколи за разпределение на етикетите като RSVP-TE и с протоколи за прехвърляне на данни между автономните системи в Интернет като BGP. С други думи MPLS е по-скоро разширение на IP, а не го заменя.
• MPLS работи и с IPv4, и с IPv6, и с IPsec, улеснявайки прехода към шестата версия на IP адреса.
• Към потребителския пакет се добавя независим “етикет” (label), чрез който се извършва направляването през мрежата.
• Етикетите се контролират стриктно и помагат за оптимизиране на хардуера и софтуера.
• Техники с комутиране на етикети са и ATM, и Frame Relay, но MPLS използва същите методи за маршрутизация и адресиране на крайните устройства като IP.

 

3.   Историческо развитие

Историята на технологията започва през 1994, когато Тошиба прави обществено достояние разработката си на маршрутизатор, работещ с „клетки“ (cells). Две години по-късно, IBM, Ipsilon и големият доставчик на мрежово оборудване оповестяват плановете си да се занимават с подобно разработки, Резултат на това са множество специфични за производителя технологии, като при Сиско технологията получава първоначално името tag switching. През 1997 МЕждународната асоциация на инженерите за развитие на Интернет (ИЕТФ/IETF) създава работна група, през 1999 вече има първи имплементации на подобна на MPLS технология, а едва през 2001 излизат първите RFC-та, или официална документация с конкретни изисквания за технологията. Интересни референции са RFC 3031, 3032, 3035 и 3036.

Нека разгледаме историята от гледната точка на един от най-големите компании за производство на мрежово оборудване – Cisco. Съвременния MPLS произлиза от една технология на Cisco Systems, наречена Tag Switching, пусната на пазара преди 10 години, на една единствена платформа (Cisco Router 7500) с една единствена идея – да ускори комутацията на пакети на тази платформа. Въпреки че подобни технологии има и преди това, от IBM и Fujitsu, е трудно да определим дали е имало преки или косвени влияния. Така или иначе това не е важно. Важното е да си спомним какво се случва по това време – Cisco произвежда изключително софтуерно базирани, с General Purpose CPU маршрутизатори, и единствената серия, в която има някаква форма на паралелизъм е Cisco 7500. Този маршрутизатор е флагманът на компанията, и според маркетинговите идеи трябва да живее и съществува 10 години, отговаряйки на пазарните търсения. Архитектурата му е проста – CPU комутира пакетите между слотовете, във всеки модул друго CPU – по същество малък маршрутизатор (CIP базиран на 2500, FIP базиран на 4500, VIP базиран на 7200) обслужва трафика между портовете в същия модул.

Точно в този момент се случват няколко неща – Microsoft пуска Windows 95, съвместната инициатива между WorldCom и Microsoft – MSN Access Network фалира, и в списанията се пропагандира (пак заради инициативи на Microsoft, нека не си кривим душата, те са в основата на всичко тук) World Wide Web технологията в Интернет, което предизвиква интереса към тази мрежа сред традиционните и изградени потребители на ББС системи (като AOL, CompuServe, IBM Network анонсиран от OS2 Warp). Това (според мен, малко е дълго за обяснение) катализира комерсиалния бум на Интернета, и създава сериозна нужда от нови капацитети. Появяват се нови интернет доставчици, специализирани само в транспортирането на Интернет трафик и се налага термина „Нови оператори” (въпреки че към днешния ден, те са старите „нови”, има две генерации по-нови).

Поради нарастващите търсения на Интернет капацитет, много производители на мрежово оборудване се насочват към пазара на маршрутизатори, изключително доминиран от Cisco към този момент (с над 80%). Производителите изпробват нови технологии, като ASIC-и, времето на живот на продуктите рязко намалява, и изведнъж Cisco се оказва сред конкуренти, които имат по-бързи продукти, с прясна серия Cisco 7500, която трябва да бъде извадена от пазара, ако не се намери някакъв софтуерен начин за ускоряване на производителността. Може би те са изследвали тези области и преди това. Но е факт, че технологията бе пусната на пазара изцяло под външен натиск. Целта бе да се постигне производителност от 1 милион пакета за секунда (1Mpps) за напълно конфигуриран и зареден Cisco 7513.

4.   Преимущества

Идеята зад създаването на мултипротоколното комутиране на пакети посредством използването на етикети е ускоряване на действието на маршрутизаторите. Цялостно погледнато, преглеждането на таблицата с етикетите се извършва до 100 пъти по-бързо от претърсването на цялостната маршрутизираща таблица, като устройства от доста по-малък калибър (от един рутер, например) се справят със задачата безпроблемно. Пример за подобно устройство е АТМ комутатор – едно от най-несложните устройства, които се намират в днешните мрежи – АТМ комутаторите са горди притежатели на слаб процесор, почти никакъв специфичен хардуер (тук дори не си помислям за ASIC-и) и абсолютният минимум от оперативна памет, която можете да си представите (около 64 пъти по-малко от стандартен Ethernet комутатор). Въпреки това, АТМ мрежите предлагат по-голямо бързодействие благодарение на ограничената адресация – бърза и лесна за претърсване таблица и, в резултат, бързи и лесни решения за прехвърляне на клетките нататък в мрежата.

На използванете на подобни механизми се дължи и бързодействието на MPLS, където се използва нов вид таблица – LFIB, която съдържа етикети и изходящи физически интерфейси. Тази таблица съдържа по-малко редове от пълната (т.е. междурнародна) маршрутизираща таблица (която, с всички IPv4 префикси, в момента е около 280 000 реда). Особено добре ще се усетят преимуществата на MPLS след сериозното навлизане на IPv6 протокола, който ще увеличи неколкократно амршрутизиращите таблици и ще усложни претърсването им (работата със 128 битови числа със съвременни процесорни архитектури не се извършва с единствен процесорен цикъл). Ускоряването на рутирания трафик тук не трявба да се бърка с увеличаване на капацитетите. Олекотвяването на процеса по намиране на маршрут в мрежата намалява единствено времезакъсненията, които възникват от този процес.

Следващ сериозен плюс на уптребата на мултипротоколно комутиране посредством етикети е възможността за контрол на трафика и на неговия път в мрежата. Възможностите на стандартния TCP/IP стек в това отношение не са малки, но те са неизгодни по няколко причини. На първо място, конфигурацията на TCP/IP филтрация (защото това е основният начин за контрол на трафика) изисква хардуерно ускорение (акселерация) за да бъде скаларна. Друг начин е да се използва BGP за контрол на трафика, но това е решение, подходящо за големи трафични потоци, неподходящо за имплементация на множество по-малки потоци. Следваща генерална възможност е да се направи подобен на VPN тунел в мрежата на доставчика, което също не е скаларен подход, а и е нещо, което натоварва излишно процесора на междинните устройства.  Споменавайки натоварване, е важно да се отбележи необходимостта от постоянно наблюдение на натоварването на маршрутизаторите, на интерфейсите и пр. За избягване на евентуални проблеми от съвместната работа на различните технологии на интерфейс и маршрутизиращо ниво. Разбира се, възникава и субективният фактор, свързан с подготвеността на администраторите за покриване на изискванията на една мрежа. В някои отношения, осигуряването на „тунели” в една мрежа, през които трафикът да минава, не е проста работа, като е важно освен споменатите особнеости да се имат предвид и дизайн особеностите на конкретната мрежа, в която искаме да правим контрол на трафика. От друга страна, използването на MPLS освобождава администраторите от повечето изисквания. Липсва необходимостта от познаване на мрежата в детайли, липсва и усложняването на конфигурацията вътре в мрежата – реално, конфигурация трябва да се прави само по периферията на мрежата – в началото и края на „тунела”. Ядрото на мрежата в MPLS остава непроменено – което определено е преимущество. Така мениджмънта на мрежата и добавянето на нови правила за манипулиране на трафика се уленсява, което води до намаляването на времето, усилията и парите, свързани с поддържането на мрежата.

Така стигаме и до оснвоното приложение на MPLS – това е технология за ядрото на мрежата. Тя не е приложима за мрежи, които нямат ясно разграничение между ядро, дистрибутивен и клиентски слой, или пое ядро и слой за достъп (core / access layer).

Редно е да се кажат няколко думи и за много нашумялата отказоустойчивост на протокола. За мониторинг на PBT връзките се препоръчва стандартът 802.1ag. И на двата маршрута — редовен и резервен – се прави проверка на връзките (Connectivity Check, СС). И двете крайни точки на връзката през равни интервали от време изпращат СС кадри. Ако три СС съобщения подред не достигнат целта, връзката се оценява като отказала, след което се активира система за защитно превключване. Като алтернатива този защитен механизъм може да се инициира от сигнал за тревога в съответствие със стандарта ITU-T Y.1731. Макар нивото на управление да служи за контрол и мониторинг на връзките, той не взима участие в защитното превключване, тъй като, както твърдят специалистите, се спазва нужното време за превключване след отказ — 50 милисекунди. В същото време Nortel смята, че PBT тунелът е пряк конкурент на традиционните за MPLS тунелите протоколи за резервиране на ресурсите с формиране на трафика (Resource Reservation Protocol with Traffic Engineering, RRP-TE). Подобен PBT тунел трябва да гарантира мултиплексирането на всякакви услуги на Ethernet или MPLS. Nortel се замисля и за услуги като MPLS псевдовръзки над PBT.

 

5.   Недостатъци

 

Основен недостатък на MPLS според повечето вендори, използващи го е недостатъчната прозрачност на инфраструктурата. С други думи, в случай на авариййна ситуация, проблемите с мултипротоколното етикетно комутиране може да се окажат по-сложни от обичайните Етернет проблеми на слой 2 и 3 от OSI модела. Като пояснение – при MPLS се добавя нов протокол (за обмен на етикети TDP/LDP), нова таблица за съседства (adjacency table – LIB), както и нова таблица, която трябва да бъде заредена в специализирания хардуерен акселератор и да съдържа същинската информация относон следващия хоп на етикираните пакети (LFIB). Естествения резултат от тези добавки е от една страна усложняването на поддръжката на ядрото на мрежата и от друга – потенциални бъгове на операционната система на маршрутизатора. Колкото и несериозно да звучи второто, бъговете са основен източник на проблеми в съвременните мрежи.

Има и още едно отношение, в което Етернет превъзхожда MPLS. Това предимство е архитектурно заложено и няма вариант да бъде пренебрегнато. При пренос на еднотипен трафик (например, голямо количество пакети от данни при пренос от константни точки А и Б), Етернет се представя по-успешнио, защото там ускорението при прочит на маршрутизиращата таблица е елиминирано (маршрутите са заредени в кеша). Но там е и един от големите плюсове на MPLS, защото нуждите за подобен тип трафик в днешно време са ограничени. Днес се залага на мрежи, работещи с данни между множество дестинации, гласови- и видео услуги с разнообразни изисквания и капацитет.

 

6.   Кога има смисъл да се имплементира MPLS?

 

MPLS е тохнология, предназначена за телеком оператори с ясно разграничени core и access слоеве в мрежата. С други думи, трябва да имате поне 3 междинни устройства между крайните работни станции, които да играят роля на периферия и ядро на мрежата, в които IP трафикът да влиза, да се комутира и да излиза от MPLS домейна. Във всички останали случаи ползите (например, спечелено време за обработка на етикети пред обработка на IP хедъри) се губи заради административното донатоварване за вкарване и изкарване на пакета от въпросния домейн.

Има, обаче и други възможности пред технолгоията. Мутиротоколното комутиране на базата на етикети дава възможност (с уговорката, при правилен дизайн) стари ATM и Frame-Relay комутатори да се превърнат в IP машрутизатори, запазвайки частична PNNI подобна функционалност, без да имат PNNI, или Layer3 модул. По презумпция, дори малка сървърна машина, намираща се по възможност в ядрото на мрежата е в състояние да управлява VC таблиците на ATM комутаторите отдалечено, като дори без те да имат скъпите Layer3/PNNI/MPLS модули, могат да придобият пълна Layer3 функционалност на Core машрутизатори. Така се спестява нуждата от ултра скъп (лицензен) и изпълнен с нерешени софтуерни проблеми PNNI или MPLS/L3 модул имплементиран на всеки комутатор, навсякъде в ATM мрежата.

Друго важно приложение на MPLS – в Cisco базирани Layer3 only мрежи. Ако вие сте като някой от вече старите „нови” оператори, сбъркал да направи телекомуникационна мрежа само за една услуга – пренос на Интернет, и имате Cisco оборудване, вероятно можете да го надградите (само софтуерно, или чрез частична подмяна) да поддържа MPLS, и така да предложите, макар и с не висока скалируемост и труден OSS и management допълнителни услуги като Layer2 VPN-и.

Въвеждането на MPLS в отдалечените връзки на корпоративната мрежа (WAN мрежа) поставя различни възможности. Например, ИТ отделът на организацията може да се превърне в доставчик на мрежови услуги и да осигурява частна мрежа на всяка отделна група. В този случай ще имаме равномерно разпределение на мрежовите ресурси, възможности за развитие и опростяване на операциите. Политиката за сигурност и достъпа до поделени услуги ще бъде централизирана. Така ИТ отделите могат да се превърнат в звена, генериращи доходи.

Прилагайки MPLS и концепцията за йерархична структура на VPN мрежите – Sub-VPN, в областта на WAN мрежите е възможно да интегрирате филиали на организацията, които са отдалечени от централния офис. Без да влагате огромни средства, да консолидирате изчислителния център (Data Center), като приложите съвременните технологии за резервиране на данните и клъстериране. В рамките на локалната мрежа (LAN) да постигнете виртуално разделяне и сегментиране според предназначението на различните отдели. За целта прилагате корпоративна политика за сигурност на информацията, защита от вируси и т.н.

 

7.   Какви са резултатите от имплементацията на този протокол – статистики, графики и пр.?

 

За да онагледя теорията, която изложих дотук, съм подготвил спедната топология:

 

Легенда: CE – customer edge – клиентско устройство, на което се посреща трафик от доставчика

PE – provider edge – устройство на доставчика, на което той осигурява услуга на клиента / граница на MPLS домейна

P/PC – provider/provider core – устройства от ядрото на мрежата на доставчика на услугата

VPN A/B – Различни клиенти А и Б, които позлват стандартна MPLS L3 VPN услуга, като точките им се намират на различни места спрямо мрежата на доставчика, така че е необходимо трафикът им да мине през ядрото на мрежата.

 

Топологията представлява мрежа на ISP (Интернет доставчик на услуги), като устройствата в „облака“ са ATM / IP суичове с MPLS модули. Това представлява и ядрото на мрежата – там, където тя получава всички описани преимущества от употребата на мултипротоколно комутиране на базата на етикети.

 

За да бъда максимално близо до обективността, съм подготвил поредица тестове, които имат за цел да проверят поведението на мрежата при различни натоварвания, и от различни видове трафик – NAT, VPN, IP телефония, TCP и UDP сесии.

Заради ограничения бюджет на курсовата работа, част от оборудването ще бъде емулирано софтуерно, т. е. няма да се използват хардуерни машрутизатори. Тук е мястото да обясня логиката на местата, в които маршрутизаторите са емулирани и местата, в които се използват хардуерни платформи, както и защо смятам, че тази замяна няма да има съществено отражение върху резултатите.

В частта от мрежата, известна като ядро ще ползвам емулацията на оборудване, защото по своята същност MPLS е софтуерно решение, за което евентуално се използва хардуерно ускорение. От друга страна, IP маршрутизацията отдавна е изгубила своя софтуерен характер и впоследните 20 години се търсят всякакви възможности именно за хардуерна акселерация на процеса на маршрутизиране и прехвърляне на трафика между портовете. От друга страна, хардуерното ускорение е приоритетно в нашата топология в края на мрежата – там, където следва да се достави услугата, а не в сърцевината на мрежата. Това е така, защото в нашето ядро не се агрегират големи трафични потоци (затова съм избрал и капацитети от порядъка на 1 Мбит/с) и хардуерната акселерация не е жизненоважна. Затова provider edge частта ще бъде реализирана с хардуерни Cisco 1841 / 2811 платформи, докато ядорото ще бъде емулирано с помощта на dynamips, инсталиран върху Ubuntu Linux и използващ оригиналния софтуер за Cisco 7200 series (по същество, софтуерен маршрутизтор, предназначен за осигуряването на най-широкия спектър услуги, предлаган от този доставчик на оборудване).

Върху други Ubuntu Linux сървъри, поставени в крайните (клиентски) точки на мрежата, а така също и един директно закачен към ядрото, е поставен софтуер smokeping за наблюдение на времезакъсненията, отклонението, загубите (round trip time, standard deviation / jitter, packet loss).

Linux приложенията, които ще използваме за генериране на синтетичен симетричен и несиметричен трафик са:

-                  MGEN (UDP трафик, симтеричен, поддържа multicast, използван е за генерирането на IP телефонен трафик между крайните станции)

-                  LTGLinux traffic generator (UDP и TCP трафик)

-                  FTP трансфери – ще използвам стандартен FTP трансфер, уникаст, с една и няколко едновременни сесии

-                  Torrent трафик – най-нископриоритетен (bulk) трафик, който се осъществява от много точки към много точки във VPN A (multicast-to-multicast p2p)

 

Следват и резултатите от проведените тестове.

 

На първата фигура вляво виждаме времезакъсненията при TCP/IP трафик между две различни точки от VPN A. Тези времезакъснения са засечени между входящия (ingress) И изходящия (egress) порт на маршрутизатор от сърцевината на мрежата. Вдясно се забелязва и разликата при маршрутизация посредством мултипротоколно комутиране на базата на етикети. Разлика от порядъка на ~15 микросекунди е налице. Маршрутизиращата таблица на рутерите съдържат около 50 реда общо , което обуславя тази толкова минимална разлика.

 

На следващата диаграма ще можем да видим разликата в много по-голяма степен. Тук измерваме RTT между две поериферни точки, които се намират вътре във VPN A. Вляво имаме  изключен MPLS на Р1 и Р2, което по същество означава, че технологията не работи в цялата топология. Отдясно се вижда и резултатът след активирането на протокола за договаряне на етикети и успешното „тръгване“ на MPLS. Разликата е значителна, като това се обуславя от разнообразния трафик, пуснат между точките. Тъкмо там е и силата на MPLS.

Следващата картинка показва приоритизация на трафиците в чешкия телеком. За съжаление, въпреки наличието на чудесни програми за генериране на трафик, най-ясна картина можем да придобием от мрежа, по която тече жив трафик. Дадени са, в сравнителна диаграма, ъплоуд и даунлоуд скоростите при използването на три различни приоритета. Клиентът е ограничен на 250 kbps по отношение на свалянето на информация от Интернет и е ограничен на 100 kbps в другата посока. Забележителен е начина, по който се изпълват трафиците с разнородния трафик. Подобна картина не може да се наблюдава при стандартен Етернет.

 

8.   Заключение

 

MPLS, първоначално използвана като инструмент за формиране на трафика в операторските мрежи, отдавна започна да се прилага и на ниво достъп. Все повече доставчици предоставят с нейна помощ услуги за достъп: виртуални частни мрежи както на канално, така и на мрежово ниво с качество на услугата или без него. Кевин Мичел, експерт по операторски услуги и гласови технологии в Networks Research, обяснява: “При превода на традиционни АТМ и Frame Relay мрежи към MPLS с формиране на клетъчна мрежа MPLS VPN с хетерогенни крайни точки, ключов фактор е запазване функциите управление, администриране и обслужване на АТМ (Operations, Administrations & Maintenance, ОА&М) и предлагане на цялостни услуги. Това се постига чрез взаимодействие на MPLS и АТМ на ниво управление и при сигнализацията. Над това работят всички производители на комутатори и маршрутизатори, макар че стандартизацията досега не е осъществена. Освен това много важно значение придобива ефективното мащабиране и разпределяне на виртуалните канали (Virtual Circuit, VC) в рамките на маркирания комутационен маршрут (Label-Switched Path, LSP) MPLS. По този начин качеството на услугите може да се пренесе от методите на АТМ към света на IP VPN.”

 

Все пак, колкото и добра технология да е MPLS, необходимо е винаги да преценяваме възможностите и ограниченията, поставени от технологията. Необходимо е да знаем, до каква степен възможностите й ще са ни от полза, и доколко можем да си позволим разходите, свързани с имплементацията. Наистина ли няколкото мили- (или микро?) секунди разлика са от подобно съществено значение за нас? Наистина, зависи от случая.


9.   Използвана литература: