...за "Черното Огледало", Pepe the Frog и Waldo

култура, филми

"The Black Mirror"

Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.

Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.

Waldo

Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.

Pepe The Frog

Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.

Звучи странно - и все пак свързаният ни свят позволява да надникнем в социалния мехур на “другите”, където и намираме Waldo. Все още не вярвате? Прочетете за пробива на Пепе, за магията на meme-та в убеждаване на масите или как един meme-сайт може да се превърне в Тръмпландия.

Няма нищо чудно в този tweet на шоуто, покрай който то е подновено през 2016:

"The Black Mirror Twitter: Not an advert"

В заключение

Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.

Comments