Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.
Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:
Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.
Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.
Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?
- С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
- С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
- С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
- С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
- С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.
Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.