...за уроците от последния маратон

бягане

След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.

После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:

Триатлон "Купа Пловдив"

Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.

Уроците накратко:

От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:

  • болките от електролитен глад

  • болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)

  • преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър

  • ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме

  • протъркването

  • остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)

Онова, за което не можах да се подготвя:

  • темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс

  • издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо

  • крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете

  • не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ

Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.

Run, Forrest, run:

Comments