...за позитивизма

Keep calm? NO.

От месеци насам бивам обвиняван в черногледство, включително ми предложиха да водя алтернатива на рубриката на Не!Новините “Петъчен оптимизъм” под надслов “Ежедневен негативизъм с Димитър Шалварджиев.”

Сългасен съм, така е. От една година (откакто се върнах от пътуването си в Южна Америка) се боря със себе си, опитвам се да бъда позитивен. Малки крачки, казват, печелели големи състезания.

Отварям тези дни новинарски страници, оказва се, че безкрайно прогресивните ми сънародници се страхуват от бежанците, на които самите ние сме отредили сурова съдба в България. Нещо повече, започнали са да разпродават апартаменти?!? Има обществена истерия срещу едни препатили хора, подклаждана от ксенофобска партия - наистина ли мислите, че така живеят джихадисти?

Натъжавам се. Замислям се колко струва човешкият живот - колкото на снимки 5-9 тук. Е, няма да съдя прекалено хората, чиито хоризонт стига до носа им. Ще продъла да ходя през уикендите из бежанските гета. И да си търся правата от онези, които плащат по 1100 лева на бежаномесец, а настаняват бежанци в изоставени сгради.

Отварям друга тема - оказва се, че циркът в парламента продължава. И в политическия морал.

А оттам - надолу, хаосът и беззаконието стига до всички нива на обществото.

Oтварям международната секция. Отново снимки 5-9.

Отварям вицовете: щели да дават Нобелова награда за мир на Путин, задето е спасил Сирия от наказателната акция на предишния лауреат на наградата. Много смешно. Следващият: “Трябва ли да е смешен вица, за да те пратят в Белене?”

Затварям браузъра, медитирам трийсет секунди и продължавам. Животът е твърде хубав и минава твърде бързо. Ще отида в “Овча купел” още днес. Там хората са щастливи въпреки всичко. Пътьом се надявам да се запозная с Лео. Животът е хубав, въпреки всичко.

Comments