В гимназията за първи път имах добра учителка по музика (всъщност, такава, от която да науча нещо).
Тя имаше навика да нарича човешкото тяло "първият музикален инструмент", защото в него има източник на равномерен ритъм - сърцето.
По-късно, в епохите на Ренесанс, Просвещение и Класицизъм, в епохите на голям научен прогрес, единственият "сигурен" часовник е бил пулсът на слепец.
Стигаме и до днес, когато, жадуващи да удължим живота си още и още, сме склонни на всичко. Дори да разменим основният белег на идентичността си с машина. Гледам кличпчето и се чудя струва ли си да платим цената:
Остава само утехата, че класическата музика е най-приятна в пълна тишина - външна и вътрешна. И че смъртта ще дойде с трясък, а не когато ми свърши батерията.
Тя имаше навика да нарича човешкото тяло "първият музикален инструмент", защото в него има източник на равномерен ритъм - сърцето.
По-късно, в епохите на Ренесанс, Просвещение и Класицизъм, в епохите на голям научен прогрес, единственият "сигурен" часовник е бил пулсът на слепец.
Стигаме и до днес, когато, жадуващи да удължим живота си още и още, сме склонни на всичко. Дори да разменим основният белег на идентичността си с машина. Гледам кличпчето и се чудя струва ли си да платим цената:
Остава само утехата, че класическата музика е най-приятна в пълна тишина - външна и вътрешна. И че смъртта ще дойде с трясък, а не когато ми свърши батерията.